Всичко започва през 1940 когато, тогава 25 годишният Брат Роже напуска родната Швейцария, за да отиде и да живее в родината на майка си, Франция. В продължение на години страдал от туберкулоза, и през дългия период на възстановяване, в него започнал да назрява призива да създаде общност.
Когато избухнала Втората Световна Война, той вече имал твърдото убеждение, че трябва да се притече на помощ на хората пострадали от нея, точно както баба му е правела по време на Първата Световна Война. Малкото селце Тезе, в което се установил, било много близо до демаркационната линия, разделяща Франция на две, като това му давало идеалното разположение, да приютява бегълците от войната. Приятели от Лион започнали да дават адреса на Тезе, на хората, които имали нужда от сигурно убежище.
С помощта на малък заем, Брат Роже купил изоставена къща в Тезе, с няколко по-малки прилежащи към нея постройки. Тогава помолил една от сестрите си, Женвиев,да дойде при него и да му помогне в грижите за хората. Между бегълците, които подслонили имало и евреи. Материалните ресурси били оскъдни. Нямало течаща вода, така, че всеки път трябвало да се ходи до селския кладенец. Храната била съвсем семпла, състояща се предимно от царевична супа, брашното, за която купували от близката мелница. В желанието си да не смущава хората, които бил подслонил, били те евреи или агностици, Брат Роже се молел насаме: често отивал и пеел в гората, далече от къщата. Сестра му, Женвиев, обяснявала, на всеки който искал да се моли, че е най-добре да го прави сам в стаята си.
Родителите на Брат Роже, знаейки, че синът и дъщеря им живеят в постоянна опастност, помолили вече пенсиониран Френски офицер, приятел на семейството, да се грижи за тях. Есента на 1942г, точно той ги предупреждава, че са разкрити и трябва незабавно да напуснат Тезе. Така, че останалата част от войната, брат Роже прекарва в Женева, където и започва семплия живот с първите братя. Успяват да се върнат в Тезе през 1944.
Посвещенията на първите братя
През 1945г един млад адвокат основал асоциация, която имала за цел да се погрижи за децата, изгубили родителите си по време на войната. Тогава той предложил на братята да вземат част от децата при тях в Тезе. На мъжка общност не било разрешено да приема и да се грижи за деца, така, че Брат Роже отново се обърнал нъм сестра си Женвиев, и я помолил да се върне в Тезе, и да се погрижи за тези тях, като стане тяхна майка. Всяка неделя, братята приемали и немски военнопленници от лагер, който се намирал близо до Тезе.
Постепенно други млади братя се присъединили към основната група, и през 1949г седем от тях дали обет за безбрачие и живот заедно, в изключителна простота.
В тишината на едно продължително оттегляне и размисъл, през зимата на 1952-53г, основателят на общността написал устава на Тезе, обяснявайки на братята си „основните принципи, които правят възможен живота в една такава общност”.